Полунощ е най-лошото време човек да е сам - цитати от книгите на Стивън Кинг
Обикновено хората свързват името на Стивън Кинг с ужасяващи истории, само че милионите му фенове знаят, че той е един от най-чудесните разказвачи и може да написа във всякакави жанрове. Майката на Стивън е първият му четец. Тя го подтиква като му дава по 25 цента на всяка творба. " Представих й цели четири вкупом. Така изкарах първия си $ ", признава писателят години по-късно.
Книгите на Кинг най-често описват за елементарни хора – фамилии от междинната класа, деца, писатели, забъркани в злокобни и нормално свръхестествени прекарвания. Освен това Стивън написа и произведения, които не съдържат свръхестествени детайли, да вземем за пример новелите " Тялото " и " Рита Хейуърт " и " Изкуплението Шоушенк ", " Романът на Лизи ".
Екранизациите " Изкуплението Шоушенк " и " Зеленият път " са номинирани за " Оскар " в категорията " Най-добър филм ". Продажбите на книгите на Кинг са към 300-350 милиона копия. Представяме ви 18 вдъхновяващи цитата от негови книги, които ни карат да се замислим.
1. " Умовете на хората са като кладенци... Дълбоки кладенци, цялостни със сладка вода. И от време на време, в случай че избрана мисъл е прекомерно неприятна за понасяне, индивидът с въпросната мисъл я заключва в тежка кутия и я хвърля в този собствен бунар. Ослушва се да чуе цамбурването и кутията изчезва... Но даже и най-дълбокият бунар има дъно! И единствено тъй като нещо не ти е пред погледа, не значи, че е изчезнало. То си е още там и лежи на дъното... " - " Очите на дракона "
2. " Има секрети, които в никакъв случай не би трябвало да се разкриват. Казват, че дамите по-добре умеят да пазят секрети и несъмнено е правилно, само че всяка жена, която най-малко малко познава живота, ще удостовери, че в никакъв случай не е надниквала в мъжкото сърце. Почвата в сърцето на мъжа е по-камениста, Луис - също като земята в остарялото гробище на микмаките - скалите са току под пръстта. Мъжът засажда каквото може... и се грижи за него. " - " Гробище за домашни любимци "
3. " Остаряването е като да караш през сняг, който става все по-дълбок и по-дълбок. Ако пък инцидентно излезеш наедно, става известно заледено и започваш да се въртиш. Това е животът. Няма снегорини, които да дойдат и да те изровят. Спасителният ти транспортен съд просто няма да пристигна, дребната. Няма и лодки за никого. Никога няма да спечелиш в тази конкуренция. " - " Пътна мрежа "
4. " Морт не вярваше, че хората - даже тези, които се пробват да бъдат релативно почтени към себе си — схващат, когато някои неща са свършили. Смяташе, че хората постоянно не престават да имат вяра или се пробват да имат вяра, даже и когато краят освен е написан на стената пред очите им, само че и е написан с букви, задоволително огромни, с цел да бъдат прочетени от 100 метра без бинокъл. Когато става дума за нещо, за което в действителност те е грижа и чувстваш, че имаш потребност от него, е елементарно да се мамиш, елементарно е да бъркаш живота си с малкия екран и да се уверяваш, че това, което е тръгнало на зле, в последна сметка ще се оправи… може би след идващото спиране на кино лентата за реклами. Предполагаше, че без огромните си качества за илюзия, човешката раса би полудяла даже повече, в сравнение с към този момент е. " - " Таен прозорец, загадка градина "
5. " Всичко, което съм направила е било от обич. От най-естествената майчина обич към своите деца. Това е най-силната обич и най-смъртоносната. На света няма по-страшен и по-силен човек от майката, която брани децата си " - " Долорес Клейборн "
6. " Светът е съвършено уравновесен механизъм от гласове и от звуци, изпълняващи ролята на колела и пружини, утопичен часовник, тиктакащ под мистериозен стъклен купол, който ние назоваваме живот " - " 22 ноември 1963 "
7. " Домът е да гледаш по какъв начин луната се издига над необятната, спяща земя и да има кого да извикаш до прозореца, с цел да я погледате дружно. Домът е там, където танцуваш с другите и танцът е живот " - " 22 ноември 1963 "
8. "... Никой не може да каже какво тъкмо те трансформира в различен човек. Никой не може с думи да опише оня печален и уединен интервал от живота ти, прекаран в пъкъла. Няма предписания по какъв начин да се промениш. Просто оцеляваш. Или умираш. " - " Сблъсък "
9. " Най-важните неща се дефинират най-трудно. Това са неща, от които се срамуваш, тъй като думите ги принизяват; думите смаляват това, което в главата ти е безгранично, и когато ги произнесеш, те показват нещата с елементарни житейски размери. Но има и нещо друго, нали? Най-важните неща се крият покрай мястото на което принадлежи сърцето ти, те са като ориентири към богатство, което твоите неприятели желаят да ограбят.
Можеш да направиш открития, които карат хората да те гледат необичайно, без да схващат какво тъкмо си споделил или пък си споделят толкоз ли е значимо това, което мислиш, че ти иде да плачеш, когато приказваш за него. Това е най-лошото, мисля: когато тайната остава заключена не по избор на разказвача, а по избор на индивида, който би трябвало да те разбере. " - " Особени сезони "
10. " Полунощ е най-лошото време човек да е самичък. Когато си уединен ти се коства, че целият свят е по двойки. Сякаш сме в ноев ковчег: целуват се, прегръщат се и споделят " ние ". А след " ние ", " аз " звучи отчайващо! " - " Капан за сънища "
11. " Миналото е твърдо и неотстъпчиво заради същата причина, заради която и черупката на костенурката е корава - тъй като живата плът под нея е нежна, беззащитна и уязвима. Има и друго: многочислените избори и благоприятни условия, пред които се изправяме във всеки ден от живота си, в действителност са музика, по която танцуваме. Те са като струни на китара. Погали ги и ще извлечеш приятни звуци. Хармонии. " - " 22 ноември 1963 "
12. " Уморен съм, Шефе. Уморен съм да бъда на пътя, уединен като лястовица в дъжда. Уморен съм да си нямам другар с който да съм... с цел да ми споделя къде отиваме, от къде идваме или за какво... Но най-вече съм изтощен от хората, които са неприятни един с различен. Уморен съм от цялата тази болежка, която усещам и слушам по света всеки ден. Има прекалено много от нея. Тя е като парче стъкло в главата ми...през цялото време. Можеш ли да схванеш? " - " Зеленият път "
13. " В улегналите дребни градчета рядко се среща положително. Най-често в тях цари равнодушие, разнообразявано сегиз-тогиз от блудкава завист или, още по-лошо, с умишлени злодеяния. Животът тук в никакъв случай не е напомнял кипящ котел и в случай че въобще е къкрил, то постоянно е било на слаб огън. Животът ти в градчето е всекидневно интимно другарство - толкоз безрезервно, че спрямо него това, което вършиш вечер с жена си в скърцащото легло, наподобява като безобидно здрависване.
А по мръкнало градчето си е твое и ти си негов и дружно заспивате мъртвешки сън, както вероятно спят камъните в северната ти равнища. Всъщност тук няма различен живот с изключение на бавната гибел на дните, тъй че когато над градчето приижда зло, идването му наподобява надали не предопределено, упойващо и прелестно. Градчето познава мрака. Градчето си има секрети и го опазва добре. Градчето ги крие с безизразно лице на умел картоиграч. Не го интерсуват ни Божиите, ни човешките, ни сатанинските каузи. То познава мрака. И мракът му стига. " - " Сейлъмс Лот "
14. " Когато човек почувства вятъра на измененията, би трябвало да строи не подслон, а вятърна мелница. Къде отива проклятието, откакто прокълнатият най-после почине? По дяволите, със същия триумф би могло да се попита къде отива последният мирис на умиращия. Или душата му. Заминава. Отива си. Надалече, надалече, надалече. " - " Проклятието "
15. " Сам. Да, това беше думата, най-ужасната дума. Думата " ликвидиране " бледнее пред нея, а думата " пъкъл " е просто презрян синоним. Само враговете споделят истината. Приятелите и любовниците лъжат непрестанно, хванати в паяжината на моралния си дълг. Сега трябваше да се върне към личната си персона, а това беше мъчно — от година на година ставаше все по-трудно. Лесно е да бъдеш смел, когато си в непозната кожа. " - " То "
16. " Мислите ли, че има значение за тези, които е трябвало да се примирят и някак да продължат напред? Сърцата се разрушават. Да. Сърцата се разрушават. Понякога си споделям, че може би щеше да е по-добре, в случай че умирахме с тях, само че не става по този начин. " - " Сърца в Атлантида "
17. " Понякога се усещам като кукла. Някак нереална. Познато ли ви е? Всичко ми се коства подправено. Сякаш в случай че пъхна глава през стената, ще видя другия завършек на театралната площадка, където режисьорът и операторът се готвят да снимат идната сцена. Сякаш тревата и небето са нарисуван фон. Сякаш са подправени. Илюзия... " - " Гняв "
18. " За яките младежи предишното представляваше албум със остарели фотоси и истории за минали времена, разказвани им в прекомерно затопления хол, където се усещаха неловко, тъй като не бяха остарели, тъй като нямаха артрит и кръвта им към момента кипеше. За тях предишното свършваше с ковчега, който подвигнаха и поставиха в катафалката.
В края на краищата, в случай че тялото на индивида бе черупка за душата - Божието обръщение до света (според учението на другите религии), - то ковчегът марка " Американ Итърнъл " бе единствено черупка, съдържаща друга черупка и за здравеняците племенници (или братовчеди) предишното представляваше остаряло писмо, което трябваше да бъде изхвърлено, тъй като подателят към този момент не съществуваше. " - " Гробище за домашни любимци "
Инфо: www.highviewart.com
